Васил Левски и “Освободителката” Русия

Поводът за този пост е излезлия вчера отчайващ филм за Васил Левски, както и постоянната бясна русофилска истерия, натрапваща ни Русия като “освободителка”. Бавно и мъчително, но истината ще излезе. Към предателите на Левски спокойно можем да присъединим и професионалните ни историци, които пишат учебниците ни. Срамно е, че и досега по-голямата част от българите познават една силно филтрирана история през призмата на руските интереси.

Левски до Каравелов:

“Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгарско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.”

Но цялостната картина на този черен период от историята ни много лесно може да се възстанови и ще видим, че това е бил един доста по-голям план за унищожаване на вътрешната организация на Левски. Този план обслужва само една  велика сила – Русия, във възможностите на която е да го организира. Русия е имала планове да ни “освобождава”, но по особен начин, половинчато, та да може когато превзема проливите да не ѝ пречим, а след това да изчезнем като независима държава. И за неизкушен от историята българин целият план може да бъде възстановен, защото знаем резултата, знаем основните факти, а са известни и основните участници в него. Та, Русия е вербовала агентура сред богатите и издигнати българи, а на много от тях е помагала да придобият първоначалното си богатство, на други е давала стипендии в нейни учебни заведения. По-посредствените, но буйни и деятелни, тя им е плащала и ги е правила “професионални” революционери, като например Петко Киряков, Димитър Общи и доста други. Всичко това го е правила както сред емиграцията, така и във вътрешността. Имайки сериозни интереси за проливите, Русия е следяла всички революционни структури и се е стремяла да внедрява в тях лица и да ги манипулира. За това не е жалила пари. И е постигала значителни успехи. Ударила е на камък обаче при Раковски и Касабов. А директен удар срещу нея е бил Дяконът с неговата вътрешна революционна организация. Първият опит за контрол е със сливането на вътрешната с външната организация, чрез Каравелов, който обаче се оказва не твърде успешен. Тогава Русия прибягва да унищожаването на вътрешната революционна организация. Не трябва да подценяваме турската власт, че не е знаела, защото дори да не е, граф Игнатиев е правил нужното да ѝ подскаже. При всички случаи турците не са отдавали значение, защото са знаели, че зад организацията не стои велика сила, и че българите нямат пари. Тогава северната велика сила решава да активизира властите. Могат лесно да бъдат открити хората, чрез които е задействан планът. Каравелов налага неграмотния и своенравен сърбин – Димитър Общи  на Левски при ясно изразено негово нежелание! Тетевенските чорбаджии хаджи Стани Врабевски и Петко Милев, участници в комитета дават идеята и пари на Общи да нападне пощата, при изричното несъгласие на Левски. След обира, същият Димитър Общи, раздава наляво и надясно пари, което говори, че целта му е била провал. Каравелов пък, най-главният революционер, от “случайно недоглеждане” допуска главният архив на вътрешната организация да попадне в турците и да стане доказателство в съда.

Залавянето на Левски в Къкринското ханче

Самото залавяне в Къкрина е една образцова полицейска операция, при която всеки от участниците има строго определена роля и без всеки един от тях операцията е могло да не успее. Защото залогът е бил голям – да се залови ръководителят. И забележете – нито един от хората от Ловешкия комитет, които накрая са кореспондирали с Левски и са контактували с него, не е бил съдени – нито един! Марин Поплуканов и Петър Пъшков са задържани далеч преди това и нямат отношение. Става дума за лицата, които са го подмамили да дойде в Ловеч като са му писали, че е сигурно, укривали са го и след това са го съпроводили до хана. Главна фигура е поп Кръстю Никифоров. Това е бил най-образованият човек в Ловешкия комитет.Чел е Гьоте, Шилер, Белински, Чернишевски. А Ловешкият комитет до април 1872 г. е бил Централен. Не било възможно Русия да изпусне и да не внедри свой човек в него! Че това е бил поп Кръстю Никифоров няма никакво съмнение. Като семинарист в Белград, Кръстю е живял у Раковски и е помагал в печатницата. Когато правителството иска да съди Раковски за антируска статия, Кръстю Никифоров поема вината. Та, този човек по-късно е обвинен и осъден по друг случай на 3 години затвор за това, че е разбил един сандък на Раковски и е крал от него пари. Предвид това, че не е бил беден, трудно може да се повярва, че е ровил за пари! По-вероятно е търсил документи, познайте в полза на кого!

Да се върнем в Ловеч. Пръв е задържан Кръстю Никифоров, но е освободен бързо. След това е задържана Величка Хашнова, сестрата на Поплуканов, но и тя е освободена бързо и е оставена под домашен арест в дома на попа.  Враждата между Поплуканови и поп Кръстю е била заради това, че най-вероятно той, заедно с каймакамина са склонили Величка, сем. Сиркови, Николчо Цвятков и Христо Латинеца  да извършат предателството. Задържането извън Ловеч е било задължително при такава операция. Левски е бил решителен и опасен, можело е да пострадат хора, да се измъкне по различни пътища, а не е маловажно да се скрият предателите. Това е било сделка. Тяхната свобода, срещу залавянето. Само поп Кръстю е имал други подбуди, той не ги крие – не вярва в организацията, а се уповава на Русия, на “Дядо Иван”. Да се поставим на мястото на каймакамина. Ако Левски не бъде съпроводен от някого /Николчо/, то той може да хване други пътища. Заптието на Пази мост е пратено за контрол – върнал се е и е казал: “Шефе, тръгнаха, те са”. Ханът е обграден далеч преди полунощ, иначе е можело Левски да излезе по-рано и да го изпуснат. Двадесет минути преди заптиетата да потропат ханджията – Христо Цонев – Латинеца, излиза да търси кон за Левски. В 2 часа през нощта! Както и да е, но нали казахме, че дори и млади полицаи няма да заемат засадата в последния момент. Тогава или Латинеца ще ги види, или те ще го задържат, нали уж не са знаели, кого ще залавят. Той се връща в хана едва след задържането. Освен че им е казал, че Левски е вътре, той им е посочил и каде да се разположат. Пред съда Левски разказва как е задържан. Чакали са го пред тайния изход и най-едрото заптие го е хванало за ръката. По-нататък кой какво е разказвал, не е от значение. В юридически аспект всички тези са помагачи и укриватели, но никой не е съден. Може да се допълни,че руският консул Найден Геров е получил инструкции от граф Игнатиев на Левски да не се помага.  За залавянето е награден само каймакаминът. Комитетските пари са намерени много по-късно, непокътнати в къщата на Поплуканов. Кръстю Никифоров си е купил нова къща след няколко години, но преди Освобождението. Това е била сигурно тайната награда от великата сила. Можем само да кажем: “Прощавай, бай Василе!”

Последните думи на Левски не са записани пред бесилото, но тези на Димитър Общи са записани. Извикал е: “Ах, те ме излъгаха!” Трудно ли е да се досетим, кои са тези “Те”.

От кого искахте да ви освободим?
Захарий Стоянов

Всъщност, в никакъв случай не можем да упрекваме Русия, че е преследвала личните си имперски интереси. Това, което е много гнусно, е манипулацията, че Русия е “освободителка” и наведената коленопреклонна русофилия на някой “българи”, за които руските имперски интереси са много по-важни от тези на България. Независимо дали став дума за Царска Русия, комунистическа Русия или посткомунистическа Русия. А за това основна роля играе изкривяването на историята от всякаква пасмина псевдоисторици като Драгомир Драганов, Божидар Димитров, Искра Баева – все отбор комунисти, манипулиращи цели поколения в духа на “българо-съветската дружба от векове за векове”