За избирателните системи

Този пост е във връзка със статия на Ники Хаджигенов – тук

В повечето случаи чета негови публикации без да имам критични бележки, но сега не се стърпях и му отговорих. Може би защото в момента има огромна обществена енергия, която обаче е лесно манипулируема. Виждаме как непрекъснато се коментира мажоритарната система и всякакви идеи, които обаче крият сериозни подводни камъни.
Препоствам тук моят отговор към Ники Хаджигенов.

Предложението да минаваме към мажоритарна система не е особено разумно. Сега – съвсем накратко защо мажоритарната система е изключително лоша. Надявам се да прочетете и да обмислите това, което ще ви кажа.

Идеята на демокрацията е всички граждани да бъдат представени в управлението. Мажоритарната система НЕ ДАВА тази възможност. Когато има избор от 2ма души – да приемем, че за единия са гласували 50%+1 човек, а за другия 50%-1 човек. Това означава, че 50%-1 човек изобщо не са представени във властта!
Другият проблем на мажоритарната система е, че де факто тогава се избира човекът с повече харизма, а не с повече качества. Тъй като не можем да отречем харизмата на Борисов, но пък и добре познаваме както “качествата” му, така и образование, интелект и т.н., опитайте се да си представите един Парламент, съставен 100% от БойкоБорисовци?!
Това дори в най-големия си кошмар не искам да си го представям.

Чисто теоретично е напълно възможно при мажоритарна система с 25% от гласовете да получите 100% от мандатите!  В този случай точно в българската история имаме кошмарен пример – Александър Стамболийски идва на власт с около 23% от гласовете, но съставя самостоятелен кабинет! И организира манипулиран референдум, а в последствие и първото голямо избиване на интелигенция, повече от Народния съд дори.

Така че мажоритарната система е огромна крачка назад, де факто в никоя демократична страна няма мажоритарна система, освен в Англия, които както знаем са традиционалисти и там всяка промяна е почти абсурдна. Както и в САЩ разбира се, но те са производна на Англия в това отношение. Дори в Англия се подготвя някаква промяна в този аспект, защото на национално ниво би могло дори партия с над 30% подкрепа да не получи нито един мандат и да не е представена изобщо в Парламента!

Предимствата на пропорционалната система: всички групи граждани са представени във властта. Дори и малки групи, само  партии под бариерата  не са представени, но техните гласове се преразпределят пропорционално на останалите. Другото хубаво е, че една партия може да представи пакет от специалисти, които смята, че са необходими за законодателството – толкова юристи, толкова лекари, енергетици и т.н.
Ако се засили мажоритарния елемент – т.е. гражданите да пренареждат листите, тогава нещата могат значително да се подобрят като граждански контрол в/у партиите преди да влязат в Парламента.

Капанът при пропорционалната система е преразпределянето на “липсващите” и “излишните” гласове. Т.е., теоретично за всеки мандат навсякъде са нужни например 10 хил. гласа. (В България не е така, това много беше грешно, напр. във Видин един мандат “тежеше” 12000 гласа, а в София – 7 хил., т.е. един софиянец е с по-малка тежест от видинлията, Цифрите 10 хил. и 7 хил не са точни, а примерни, могат да се проверят на сайта на ЦИК). Какво става с тези гласове – понеже гласуващите никога не са кратни на броя мандати – пример 4 мандата по 10 хил гласа – ГЕРБ – 12 хил. гласа, БСП – 7 хил гласа и т.н.. Това означава, че ГЕРБ печели един мандат и хартисват 2 хил гласа, които се прехвърлят в друг район, а на БСП не стигат 3 хил гласа, и те се вземат от друг район. Има 2 или 3 популярни системи за преразпределяне. Тук далаверата е първо – как се определят избирателните райони, и от кой район идват липсващите и къде отиват излишните гласове. Това може да промени мандатите на една партия с 4-5 мандата!

Огромна манипулация е определянето на изборателните райони. Например мандатите се разпределят така, че долу-горе зад всеки депутат да стоят относително равен брог гласоподаватели, но при мажоритарната система се срещат и резки дисбаланси в това отношение!
23 ИР София – 1 мажоритарен мандат за 386325 избиратели
5 ИР Видин – 1 мажоритарен мандат за 104603 изборатели
Т.е., тук се вижда, че гласът на един софиянец има почти 4 пъти по-малка тежест отгласа на  един видинлия!!!!!

Къде е нашият проблем. Ние нямаме контрол в/у депутатите си. И да отзоваваме, пак ще влее поредната пионка.
В САЩ, Ню Йорк имат много интересна практика: техните общинари се избират на всеки две години с 4 годишен мандат, но се прави избор само за половината места. Така се получава един вид застъпване, а и де факто се отчитат гражданските и политически настроения на всеки 2 години.
Другият наш проблем е еднокамарния Парламент. Т.е., ако другарката Фидоска каже – дай на 1во четене да гласуваме целия закон, и след 15 мин. да почнем второто четене точка по точка – какво променя това? ГЕРБ са монолитни, (то и другите партийни групи са така) все едно един, никой не гласува с мисъл, а с партийна поръчка.

Ако освен това се въведе мандатност за депутатите, съвсем добре. Това ще ни отърве от депутатате с абонамент.

А, имаме и още един съществен проблем – ами нямаме избиртелна администрация, избирателният закон се променя от всеки парламент, парламента контролира ЦИК, РИК и т.н. – това трябва да се промени, може би Избирателната администрация да мине към Президента, омбудсмана, може би към Конституционния съд, не знам, но сегашната система е лоша. Няма и гражданска квота – може би неправителствени организации. 2009та беше много странна като изборна година – ГЕРБ бяха първа политическа сила извън всякакво съмнение, но като извънпарламентарна партия не бяха представени в ЦИК и РИК!

Така че има какво да помислим, но моля преди да “рекламирате” мажоритарните избори, помислете какви капани залагат те.

Накрая ще ви копирам един мой пост от преди няколко дена, без да твърдя, че това е решение – но мисля, че в него има известна рационалност:
Очевидно е, че доверието на хората в сегашната политическа СИСТЕМА, и всички партии и “лидери” като част от нея е НАПЪЛНО ИЗЧЕРПАНО!
Срочни или предсрочни избори, по каквато и да е система ще доведат до проста смяна на лапачите.
Какво да се направи:
1. Незабавно въвеждане на ПОЛИТИЧЕСКИ БОРД и експертно правителство ПОД ПРЕКИЯ КОНТРОЛ НА ЕВРОПАРЛАМЕНТА! Нищо срамно няма да поискаме Know-how вместо пари!
2. Всичките ни проблеми са заложени в Конституцията. Очевидно е, че системата на еднокамарен Парламент е нефункционална! Затова е необходима изцяло нова Конституция.
3. Мандатът на експертното евро-правителство да бъде 12 или 18 месеца, през които да има общонационално обсъждане на постановките на ИЗЦЯЛО НОВА КОНСТИТУЦИЯ от страна на всички настоящи партии, граждански и неправителствени организации, отделни граждани и т.н.
4. След достигане на Национален консенсус правим Велико Народно Събрание с мандат 4 месеца, което да утвърди вече изяснената Конституция.
5. Задължително трябва да се приеме избирателен закон, който да бъде променян единствено с квалифицирано мнозинство, за да се избегне всеки Парламент да прави излишни промени

P.S. И още нещо. Прекият избор на прокурори и съдии не трябва да е граждански, само в рамките на Съдебната система.
Очевидно най-лесно се манипулира тълпа. Тпичен пример – Съдът на Линч. Т.е., гражданите ще изберат този, който най-строго наказва “лошите”. Но същите граждани ще разкъсат съдията, освободил онова момче от Перник, което беше наръгало и убило хокеиста. (Забравих имената).  По една случайност имам приятели съдии, и един съдия ми каза, че при представаените доказателства колегата му постъпил абсолютно правомерно, въпреки личната му убеденост във вината на подсъдимия!

Гражданите неправилно очакват справедливост от съдебната система, но Съдебната система не раздава справедливост, а ПРАВО, и то според представените доказателства от двете страни.

Така че да допуснем пряк избор на съдии и прокурори е доста опасно. По-скоро този избор трябва да се провежда някак по-прозрачно и пряко в самата съдебна система, може би с някаква гражданска квота или НПО.