Как да грабнем гласа на Джубал на изборите – наръчник за партийното ръководство

2013/02/26
Идват избори. Очевидно е, че каквото и “програмно” правителство да цъфне между Герб, БСП, ДПС и дребните рибки в парламента, единствената му задача ще е да пази играчите от всички страни от сериозни изборни манипулации. Дано правителството да се справи поне с това скромно предизвикателство.

Истинският проблем е липсата на алтернатива, която да си заслужава гласа. За мен лично “заслужава” означава две неща. Първо, политическата сила трябва да има сериозна програма. Второ, тя трябва да има екип с акъла и знанията да изпълнят програмата, ако спечелят изборите.

Що е то “сериозна програма” обаче? За да улесним кандидатите, предлагаме наръчник с указания..

Сериозната програма е грамотно написан и лесен за четене документ, който се фокусира най-вече върху бъдещата работа на кандидатите, т.е. разпореждането с властта след евентуалната изборна победа. Сериозната програма се намира лесно на сайта на партията в свободен формат – текст, PDF или правилно форматиран ODF файл, с дата и версия (и в печатна форма от централата на партията). На същия сайт можем да получим и всички стари издания на същата.

Какво да пише в документа?

1. Без да знаем къде сме няма как да определим посоката, в която трябва да се движим. Партията, която ще заслужи моя глас трябва да покаже, че разбира това предизвикателство, като приложи кратко и ясно описание на конкретните проблеми, които тя смята да решава следизборно. Добре е описанието да показва, че съставилите го могат да ги подредят по важност. За мен (без подробности) проблемите за следващото управление са лошата структура и пълната абдикация на институциите от техните задължения, голямата зависимост на обществото от държавата, влошаващото се образование и повсеместната корупция.

Ако в програмния документ преобладава разтягането на локуми като “криза на капитализма”, “изграждане на свободен пазар”, “европейска интеграция” и подобни, това е сигурен показател, че съставителите му ме пързалят.

2. Задължително е да има стегнат анализ за механизмите, участниците в политическия процес, техните позиции и мотивация и как тези фактори водят до проблемите, които трябва да се решават. Анализът трябва да е логически издържан, да показва, че партийните идеолози имат познания по икономика, история и право поне на нивото на завършващ студент-отличник от добър университет. Примери за програми, които дават тези знания могат да се намерят лесно в мрежата.

3. В някаква форма трябва да присъства принципната позиция за решаване на проблемите, която да дава индикация на избирателя как партията ще подходи към неясното бъдеще и към нови проблеми. Принципната позиция трябва да пояснява като минимум къде партията се вижда в политическия спектър (от анархия до тоталитаризъм), в икономическия (за предпочитане да цитира теоретичната рамка, която стои в основата на икономическите им виждания) и какви принципи ръководят партията при взимане на външнополитически решения. 1

4. В последната, най-дълга част трябва да има компактно, но изчерпателно изложение на дейността, която партията смята да извърши докато е на власт. Тази част трябва да включва като минимум конкретните законодателни инициативи, които партията предлага, груба оценка в числа за ефектите им върху политическия и  икономическия живот на страната и план за постигането на външнополитическите цели.

5. Списък на използваната литература и препратки към документите, които съдържат подробна обосновка на програмата са задължителни.

Ако всяка партия има подобна публична програма, отговорът на втория важен въпрос — за екипа и качеството му — ще стане очевиден и без особени усилия по време на изборната кампания. За това обаче ще публикувам отделен наръчник.

———
1. Няма да е лошо в друг документ, който обикновено се нарича “История на партията” да има обзор на това как принципите са прилагани във важните политически решения, особено докато тя е била на власт.