Отворено ре-контра писмо – by Милко Георгиев

Няма как да не препубликувам това – няма и една думичка, която бих променил.

Източник: fernweh

Отворено ре-контра писмо

Много-неуважаеми,

Трудно ми е да намеря някакво смислено обръщение. Ти си и онзи егоистичен и сенилен старец, който смята, че младите му дължат уважение и признание независимо от това какво и как е направил през живота си. Ти си и мазния паразит, който се впива във всяка власт. Ти си и онзи алкохолик от третия етаж на панелката в Обеля-2, който бие жена си и децата си и псува всуе.

Ти си смачкания от живота съсед, който реже с флекс в събота сутрин и неделя следобед. Ти си „студента“ – чалгаджия, заради когото викам полиция всеки петък в 11 вечерта. Ти си тариката на пътя, който прави четвърта колона на светофара, върху трамвайната линия, а после тръгва направо, засичайки всички. Ти си мутрата в джипа, която затиска към тротоара осмелил се да не отстъпи пътя нещастен човечец. Ти си дебелата лелка, която си хвърля боклука през прозореца. Ти си гнусното арогантно парвеню, което пуши в заведението, защото сервитьорите имат заповед да не ти казват нищо. Ти си национал-социалистическа бръснатата глава, която гони всеки, който изглежда различен. Ти си противния разплут катаджия, който въртейки книжката в ръцете си пита с медна нотка в гласа „сега к‘во правим?“. Ти си кварталния полицай, който те гледа с досада за това, че искаш да подадеш оплакване за кражба с взлом. Ти си червения боклук, който раздава пари на квадратно изглеждащи интелектуалци пред университетите. Ти си тъпото копеле, което си хвърля фасовете на площадката между етажите. Ти си тъпата свиня, която паркира на мястото за инвалиди.

Ти си всичко това, което ненавиждам.

Ти и твоите тебеподобни сте узурпирали моята държава. И тя вече не е моя. Няма и да бъде на децата ми, каквото и да ми коства това. Не желая да дишам един въздух с теб. Не желая децата ми да бъдат отровени от твоето съществувание.

Демокрацията, гнусни ми сънароднико, не е само избори. Демокрацията е избор. Избор да живееш по правила, закони. Избор да имаш място в обществото, който се основава на знанията, уменията и инициативността. Избор да носиш отговорност за себе си и своите решения. Избор да се развиваш и учиш, да образоваш себе си и децата си, да ги възпитаваш на честност, справедливост и непоносимост към лъжата, състрадание и съпричастност.

Нямам никакво намерение да те превъзпитавам. Нямам желание да споря с теб или да те убеждавам в каквото и да е. Защото невежеството ти е въпрос на избор. Не желая да ти обяснявам, че мразя теб, комунистите, ДПС и ГЕРБ и която и да е друга партийна абревиатура еднакво искрено, че тъпата безочливост на Бойко Борисов може да граничи по своята необятност единствено с арогантната наглост на настоящето управление. И че всички вие сте паразитиращи върху моите данъци симбиоти.

Гражданството е договор, който никога не е бил спазван от държавата България. Никоя от неговите основни клаузи – сигурност, здравеопазване, образование и правораздаване – никога не е работила. Дай ми една причина да искам да продължа този договор? За да хрантутя тюфлеци като теб и твоите кумири?

„Всяка нация заслужава своето правителство“ е казал Жозеф дьо Местр, който иронично е един от големите противници на Френската Революция. Аз и малкото, които мислят като мен имаме вина, че допуснахме вие да се случите. Че в отвращението си не ви завряхме в миша дупка, а покрусени се затворихме в един свой микро-свят. Но сега ще си платим цената. А тя ще бъде да лишим своите родители от това, да гледат внуците си да растат.

Понякога даже изпитвам съжаление към теб. Защото ти живееш от подаяние до подаяние. Защото където и да е мястото ти в хранителната верига, единственото място в което можеш да вирееш е в мрачното безвремие, наречено „родина“. Ти никога не ще разбереш колко шарен и красив в своето разнообразие света. Ти никога няма да се учудиш и зарадваш на нови вкусове, музика и обичаи. Аз и моите деца ще се приспособим, за това не се притеснявам. Ти ще продължиш да живееш в страх и омраза, без достойнство и без бъдеще.

Без уважение.