Пътеписи – Галапагос, от Иван Донев

ИВАН ДОНЕВ

(публикувано в Труд)

И като ме подгони…

Брани си територията, как иначе. Гледаш го такъв един муден, дебел, излегнал се да си суши козинката на слънцето, ама щом се усети, че съм сам, скокна и право към мен. Който ви казва, че не можели да се движат по сушата, много е сбъркал. Хвърчи адски бързо по плажа, прави разни странни въртеливи движения, подскача и аха да ме хване.

А как реве само. Като истински лъв, не като морски. Е, тук вече излъгах. Всъщност морските лъвове въобще не реват. Звукът, който мъжкият издава, прилича повече на някакъв боен индиански зов или по-точно на… Чубака от “Междузвездни войни”. Комбинация от куче, морж, лъв, камила, мечка, заек, тигър и язовец. Или поне така пише в “Уикипедия”. Обаче същото беше! Освен това си представете Чубака, който крещи със стотина децибела. И адски вони на риба.

Както се казва: “Добре дошли на Галапагос!”

* * *

Като кацнахме в Кито аз и обичайната ми компания от 5 прекрасни дами, Цезар ни пое още от летището. Нисичък такъв, от местните индианци, безкрайно мил, в онази неясна възраст между 40-те и 50-те години на мъжа, която трудно можеш да определиш точно. Оказа се

еквадорец, който
е учил в Пловдив

В първите 30 минути нищо не разбрахме. Очевидно е учил български достатъчно отдавна. Час по-късно вече се беше окопитил, разбрахме около една четвърт от всичко, което ни каза. Почувствахме се информирани. Разбрахме, че всеки втори изяден банан в света е от Еквадор, имат и петрол, изнасят сума ти скариди, цветя и пр. Освен това са много добри в производството на бомбета. Те са си местна мода и почти всяка жена е с такава шапка на главата.

И още: Кито е най-добре запазеният испански колониален център в Латинска Америка, затова още от 70-те години е под закрилата на ЮНЕСКО.

И е първата страна в света, в която опазването на правата на природата е записано в конституцията.

* * *

Виж, на Галапагос всичко е туризъм. Щом стъпиш на островите, и ти взимат сто долара. Ей така, за “добър ден”. Забранено е да храниш животните, както и да хвърляш боклук, и е задължително да си миеш обувките, минавайки от остров на остров, за да не разнасяш ценната флора и фауна. И, не дай, Боже, така да я унищожиш.

Морският лъв ме нападна, защото направих грешката да остана сам, за да го снимам. Момичетата се нагледаха на припичащите се туловища, а аз се закотвих с фотоапарата да гледам как един се къпе. Затова пък, когато по-късно гидът, с който се гмуркахме, ме накара да дръпна за опашката една рифова акула, завряла се под камънаците, категорично отказах. Той обаче го направи и… я измъкна цялата. Беше почти три метра. И точно като излезе, се сетих, че преди малко се порязах на един вулканичен камък, докато се опитвах да снимам една морска игуана, която се спуска до дъното, за да пасе водорасли.

Обикновено тук ме питат: “И какво стана?” Отговарям: “Ами, Иван избяга.”
Нямаше как да ви разказвам тия неща, ако не бях. Всъщност можеше и да не се качвам на лодката, акулата и без това сама си тръгна възмутено. Представяте ли си как някакъв олигофрен я дърпа за опашката точно когато спи?

Нали знаете, че от Галапагос Чарлз Дарвин си е направил основните изводи за еволюцията. Пристигнал на островите през 1835 г. като геолог на борда на кораба “Бигъл”, командван от капитан Робърт Фитцрой. Всъщност искали да направят карта на бреговете на Южна Африка…

В Еквадор има над 1600 вида птици – 15% от видовете в света въобще. И 16 000 вида растения, 106 вида гущери, 138 вида амфибии и 6000 вида пеперуди.
Много от тия неща изглеждат сякаш току-що са се появили на белия свят и не са мръднали от милиони години. Естествено галапагоската слонска костенурка е най-забележителната. Стига до 400 кила и почти 2 метра дължина. Толкова са свикнали с хората, че можеш да стигнеш на няколко сантиметра до тия огромни гущери.

Аз се прецаках само първия ден, нали съм голямо момче, та… тръгнах бос по вулканичните камъни. Все едно по натрошени стъкла вървях. И в тая жега!
Но когато си сам с пет жени на Галапагос, какво ти пука…