Тери Пратчет – лафчета от книгите му

Posted in Забавни текстчета by SorryLol On March 8, 2013. No comments

От гледна точка на костенурката дори най-красивият човек е само ходила, далече щръкнала глава и някъде там горе долният край на чифт ноздри.

“Човек може да влезе в ада яхнал собствения си език” – Пророк Ишкибъл
„Цветът на магията”

–Имаш 10 секунди – значи 10 секунди повече, отколкото получават мнозина!…

Разправят, че на боговете им допадало да си имат по някой атеист под ръка. Удобна мишена

–Аз мисля, че… ако искаш хиляди, трябва да се бориш дори за един. – Той потупа Соларния бог по рамото. – Ей, Слънчицеее!…

“Оттук ти виждам къщата!” – надпис на статуята на ген. Тактикус
”Шовинист”

–…Татко играеше по правилата.Ако бягащият беше съобразителен и пъргав, получаваше 400 крони и татко вечеряше с него в замъка…
–А когато губеше, татко ти сигурно вечеряше с него направо в гората…
–Много ти благодаря, че си направи труда да ми напомниш.

„Петият слон”

Керът има коефициент на оцеляване в Анкх-Морпорк колкото медуза в наковачница.

Мирисът на смрадливците обикновено остава дълго време след като си тръгнат. Този на Дъртия Смрадлив Рон пристигаше преди него и си намираше място.

Ноби Нобс имаше много добра колекция от пъпки по лицето. Само стой отстрани и гледай какви трикове ще ти покаже с тях.

–Предостатъчно ми е да си остане истина до утре. (…) Защото нищо не е задължително да си остане вярно завинаги. Стига и да е достатъчно задълго. Истината ви казвам.

Анкх-морпоркска есенна супа от бамя – нещо като супник с грах, но по-гъсто, по-мътно и с разни неща дето човек би предпочел да не знае за тях.

…който и да я е затворил е искал тя да си остане в това положение. Десетки гвоздеи я приковаваха към рамката, а достъпът до нея беше преграден с множество дъски. Да не споменаваме, и че до тази сутрин вратата беше скрита зад тежък библиотечен шкаф.

–Говоря ти за надписа на нея:”Не отваряй в никакъв случай”
–Ами да, хвърлих й едно око – изсумтя Ридкъли. – Иначе защо ще се напъвам толкоз да отворя вратата
–И защо все пак?
–Естествено за да видя защо са я заковали толкова здраво”*

Тази размяна на реплики съдържа почти всичко, което е необходимо да знаете за човешката цивилизация. Или поне за онези нейни части, които в момента са на морското дъно, оградени са с бодлива тел или все още димят.

–К’во ?
–Какво?
–Смешната дума, която каза – нетърпеливо извика Ринсуинд.
–”Отразеният-звук-от-подземни-духове”?
–Никога не съм го чувал !
Двуцветко се постара да му обясни.
Ринсуинд се постара да разбере.

Тя се беше разположила удобно на креслото, което и стоеше така, сякаш бе изработено от моделиер, комуто току-що са казали, че тази пролет на мода ще бъдат възтесните в бедрата кресла !

Лицето му приемаше крайно отблъскващи форми – брадата му бе предприела поход към челото, но някъде по средата на пътя се бе отказала.

–На съседния блок ще видиш какво правят с тебе. – самодоволно заяви папагалът. – Ще ти се преобърне кажжгоде-то.
Ринсуинд погледна към блока. Кажжгоде-то му се преобърна.

В джунглата на централен Клатч действително има изгубени кралства на тайнствени амазонски принцеси, които пленяват изследователи от мъжки пол, за да ги подложат на специфично мъжки задължения. Последните са действително буйни и изтощителни и жертвите без късмет не издаянват дълго.*

————————-
* – Става така, защото задължения като да поставяш щепсели, да ковеш рафтове, да проверяваш странни шумове по таваните и да косиш полянки постепенно могат да износят и най-здравия организъм.

На Великия Бог Ом:

–Дяволите на безкрайността да напълнят приживе костите ти със сяра!

–Да се превърнеш в кална пиявица и да изсъхнеш в огъня на възмездието!

–Доведи го веднага или земята ще се разтресе, луната ще се обагри в кървавочервено, циреи и струпеи ще изтормозят хората и злини разни ще настъпят. Сериозно говоря.

–За тази работа очните ти ябълки ще изцвърчат върху шишове и огън!

–Да се гърчиш върху копията на проклятието!

–Ръката ти да изсъхне и окапе дано!

–На половите ти органи да поникнат криле и да отлетят дано!

–Глезените ти да бъдат надробени в челюстите на великани!

–Червата ти да се намотаят около дърво, ако не се покаеш!

–Червеите на възмездието да ти изядат черните ноздри!

–Ястреби да ти изкълват черния дроб!

–Хиляди пъти да се порежеш!

–Зъбите ти да окапят от жега!

–Краката ти да се надуят като дънери!

–Кълна се в себе си, че аз съм Великият Бог Ом, най-великият от боговете!

–О, боже мой Аз!

„Малки богове”

Ако пълният и абсолютен хаос е светкавица, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.

–Уверявам Ви, че подобна мисъл даже на ми е минавала през ума, Господарю.
–Наистина ли? Тогава, ако бях на твое място, бих дал лицето си под съд за клевета.

… Изминал си целия този път, за да гледаш прекрасния ни град с многобройните му исторически и архитектурни забележителности, както и разните му странни обичаи, а се събуждаш мъртъв на някоя задна уличка или пък като те носят водите на Анкх. …

–Да избягаме и да оставим Хрун с това нещо? – попита той.
Ринсуинд го погледна тъпо.
–Защо не? Това му е работата.
–Но то ще го убие!
–Би могло и по-лошо да е. – отвърна Ринсуинд.
–Какво?
–Можеше да убие нас. – Ринсуинд наблегна логически. – Хайде!

„Цветът на магията”

–Ти нищо не разбираш! – гласът на туриста надвикваше ужасния шум от ударите на крилете. – Цял живот съм мечтал да видя дракони!
–Отвътре ли? – извика Ринсуинд.

–Но за какво искате да ни принесете в жертва? – попита Двуцветко. – Та вие почти не ни познавате!

–Точно там е работата! Не е много учтиво да принесеш в жертва някой приятел.

… Там, отдолу, под мините, и морската тиня, и фалшивите вкаменелости, поставени там от Създателя, който си е нямал по-добра работа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи…

„Фантастична светлина”

Дискът, понеже е плосък, няма истински хоризонт. Разни авантюристично настроени моряци, със странни идеи, породени от твърде дълго взиране в яйца или портокали, скоро научаваха, че причината далечните кораби понякога да изглеждат като да изчезват оттатък края на света беше тази, че те наистина изчезваха оттатък края на света.

–Мислиш ли, че има нещо за ядене в тази гора?
–Да… – каза горчиво магьосника – …ние.

Ринсуинд погледна към надвисналото небе. Дневната светлина се оттичаше от пейзажа, а облаците изглеждаха така, сякаш бяха чули за сняг и сега обмисляха предложението.

Старецът се намръщи.

–Мнозина са видели Топакси, Бог на Червената Гъба и са спечелили името шаман – каза. – Някои са видели Скелде, дух на дима и тях наричаме заклинатели. Малцина са имали привилегията да видят Умчерел, душата на гората, те са известни като духоукротители. Но ако някои са видели сандък със стотици крака, който да ги гледа без очи… те са известни като идиоти…

–Нали си спомняш като летяхме и аз се тревожех да не се ударим в нещо и ти каза, че единственото нещо, в което бихме могли да се ударим на такава височина е облак, натъпкан с камъни?
–Е и?
–Как позна?

–Отиде ли си?
–Разби към централната врата и избяга преди час, сър.
–Неправилно – рече Траймън. – Той си тръгна, ние избягахме.

… Усещаше, че тъмнината е пълна с невъобразими ужаси – а неприятното на невъобразимите ужаси е, че е твърде лесно да си ги въобразиш…

Коен бе чувал за почтеност в боя и отдавна бе решил, че не иска да има нищо общо с това.

Коен бе потресен.
–Огньове от книги?
–Да. Ужасно, нали?
–Така е – каза Коен.
Той смяташе, че това е отвратително. Човек, прекарал целия си живот без удобства, под открито небе, знае стойността на хубавата дебела книга, която би трябвало да разпалва готварските огньове най-малко един сезон, ако се внимава как се късат страниците.

Градът посрещаше волните варварски нашественици, но озадачените нападатели някак си винаги откриваха след няколко дена, че вече не притежават собствените си коне

–Опитваше се да извика сукубус – Би трябвало да е невъзможно да се хилиш похотливо, когато за целта разполагаш само с човка, но папагалът успя да се справи. – Никога не успя. Това, което изобщо успя да получи, беше невралгер.
–Това пък какво е?
–Демон, който се явява и те дарява с главоболие.

–Не са му давали това, което е необходимо за всяко едно подрастващо дете.
–Разбирателство и любов ли?
–Не. Един кажгоде…здрав тупаник.

„Ерик”

…От джунглата се появи багажа, покрит с пера от редки тропически птици, които сега бяха станали още по редки…

Това е от дневника на Анкх-Морпоркската градска стража и хвърля нов поглед върху абсурдните най-често извинения за отсъствия от училище или работа!

1 януари
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде освободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си.

20 януари
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде освободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на другата си баба.

2 февруари
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде освободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, защото „миналия път тя не беше съвсем мъртва.”

15 март
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде освободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, защото „предишният път се оказа, че не е било в същия ден.”

22 март
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде освободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, „защото предишния път обърках гробището.”

8 април
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде освободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, защото „предишният път се оказа, че не е моята баба.”

1 май
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде освободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на баба си, понеже „предишния път поради преумора от работата временно се мислех за другиго.”

1 юни
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде освободен от смяна днес следобед, „поради силен потрес, защото открих, че до днес съм бъркал кое е семейството ми. Май ми олеква, защото открих, че имам две баби, за които не бях чувал досега.”

Заповед:
От днес нито един служител не може да има повече от две баби от какъвто и да е било вид!
Ваймс

Паметна бележка:
До всички служители: В резултат на възражения на стражите големи относно равноправието, се стигна до споразумението, че всички служители на Стражата, на които не е отредено от човека или природата да имат по-възрастни близки, ще разполагат с две виртуални баби, които могат да умрат на дати по желание на служителя, но не и когато сме затънали до гуша в работа.
Ваймс

13 октомври
Молба за отпуск:
Ефр. Нобс моли да бъде освободен от смяна днес следобед, за да отиде на погребението на леля си.

Реката се влачеше мудно в коритото си като студент около 11 часа сутринта

–Но ти си Смърт. – каза Морт – Ти убиваш хора!
–АЗ? ДА УБИВАМ? – каза Смърт, очевидно обиден – РЕШИТЕЛНО НЕ. ХОРАТА СЕ УБИВАТ, НО ТОВА СИ Е ТЯХНА РАБОТА. АЗ САМО ПОЕМАМ ОТТАМ НАТАТЪК. В КРАЯ НА КРАЙЩАТА ТОВА ЩЕШЕ ДА Е АДСКИ ГЛУПАВ СВЯТ, АКО ХОРАТА ГИ УБИВАХА, А ТЕ НЕ УМИРАХА, НАЛИ ТАКА?
–Е, да. – каза Морт колебливо.
”Морт”

–Онова, което не те убива, те прави по-силен.
–Да, но онова, което те убива, те прави мъртъв!

„Интересни времена”

“За всичко си има някакво разумно обяснение… освен може би за футбола”

–Ще се издигнете високо-високо, защото лично ще ви обеся, но краката ви ще стъпват здраво на земята, тъй като ще ви ги отсека през коленете! – Ваймс, из обръщението към новопостъпващите стражници

“Камилата на леля ми падна в миража”
/Сюзън, Музика за Душата/

–Чудя се, колко ли е паднал барометъра? – Рег Шу
–Чак до дъното, гарантирам лично. – Детритъс

„Шовинист”

–Радвам се, че си жив – каза Двуцветко.
–Добре. И аз – рече Ринсуинд.
Той се поогледа малко в тъмнината наоколо. След последните няколко минути, тя му бе станала почти приятна, но само почти.
–Издърпай ме, тогава – намекна.
–Мисля, че това ще е някак трудно – изпъшка Двуцветко. – Дори ми се струва, че май няма да мога.
–За какво си се хванал?
–За теб.
–Искам да кажа, освен за мен.
–Какво искаш да кажеш, освен за тебе?
Ринсуинд изпусна една дума.

Ринсуинд много пъти беше гледал Смърт в лицето, по-точно Смърт бе гледал бързо отдалечаващия се Ринсуиндов гръб.

Според шаблонните представи той не беше лош човек. В края на краищата от една по-безстрастна гледна точка и разнасящият чума плъх не е лошо животно.

„Музика на душата”

Ето това беше характерно за смъртта. Когато ти се случи, си от първите, които го разбират.

„Въоръжени мъже”

–Каква миризма? – учуди се Добровръх.

Вратичката изскърца.

Много можеше да се каже за личната Воня на Дъртия Гнусен Рон. Миризмата беше толкова наситена, че се сдоби със своя индивидуалност и напълно си заслужи главната буква. След първоначалния потрес органите на обонянието просто се предаваха и излизаха в почивка. А успяваха да осмислят явлението, с което се сблъскваха, колкото и една стрида е способна да вникне в понятието “океан”. След няколко минути в присъствието на Вонята ушната кал на хората се втечняваше, а косата им се изрусяваше.

Вонята се разви до такава степен, че вече имаше полунезависим собствен живот, често ходеше сама на театър или четеше малки томчета поезия. Рон беше цяла класа под своята Воня.

“Истината”

Ринсуинд се ухили като некрофил в морга.

„Фантастична светлина”

Маркиз дьо Въртиопаш непрекъснато се биел на млади години, почти винаги заради честта на фамилното име. Написал сборник с правила за, както той се изразява – „благородно изкуство на юмручния бой”. Сборникът се състоял преди всичко от местата, където другите не бивало да удрят. Мнозина се възхитили на творбата му и вече заставали с вирната напред брадичка и свити юмруци в позата на мъжествена агресивност… но срещу хора, които не са чели книгата на маркиза, обаче знаещи как да пребият някого със стол, последните думи на учудващ брой жертви гласят: „Мамка му на скапания маркиз…”

„Петият слон”

Полицай Ангуа беше успяла да отдаде чест от първия път. Още нямаше пълна униформа, не и докато някой не занесеше, ами да си го кажем направо, един нагръдник на стария Ремит, оръжейният майстор, и не му кажеше да поразшири наистина доста тук и тук. А и нямаше такъв шлем на света, който да покрие цялата тази маса от пепеляво руса коса. Но, хрумна му на Керът, полицай Ангуа всъщност нямаше да има нужда от всичкото това. Хората щяха да се редят на опашка, за да ги арестува.

„Петият слон”

“…Нямаше какво да научи от думите, които си разменяха хората – с тях просто прикриваха мислите си…”

‘У всеки жив има мъртвец, който чака да се прояви’…”

“Жътварят”

… той толкова често бе гледал живота си като на кино, че можеше да спи на по-скучните моменти…

–Не съвсем живи, но недостатъчно мъртви

(мнението на Ваймс за вампирите)

За Ноби Нобс хората казваха, че има тяло на 25 годишен младеж. Но никой не знаеше къде го крие.

Варварският вожд попита:

–Кои са най-великите неща, които човек може да намери в живота?

…Човекът от дясната му страна вглъбено допи коктейла си от кобилешко мляко и кръв от снежна котка и рече следующето:

–Свежият хоризонт в степта, вятъра в косите ти, отморен кон под тебе…

Човекът от ляво рече:

–Крясъка на белия орел във висините, снегът в гората, истинска стрела в лъка ти.

Вождът кимна и рече:

– Без съмнение, това е да видиш врага си убит, унижението на племето му, скръбта на жените му… Но нашият гост, чието име е легенда, трябва вярно да ни каже: кое е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?

Гостът мисли дълго и после каза предпазливо:

–Топла вода, добра зъболекарска помощ и мекичка тоалетна хартия…

„Фантастична светлина”

– Не обичам котки.
Смърт загледа човекът с поглед, който ясно даваше да се разбере, че смята смъртта за твърде малко, за хора, които не обичат котки.

–Какво ме гледате така? Никога ли не сте виждали досега магьосник? – сопна се Архиканцлерът
–Ъъъ, никога чак толкова много от него. – каза стражът вперил поглед в ухото на голият Ридкъли

–Гледай ръката, гледай ръката.
Самураят се зазяпа в кльощавата размахваща се ръка пред лицето му. Коен заби костеливото си коляно и замахна с меча.
–Идиот… що я гледаше нея? Крака трябваше да гледаш.

„Интересни времена”

Магьосниците втрещено гледаха подтичващият и правещият упражнения Архиканцлер.
–Може да умре, толкова здравословни упражнения със сигурност не са здравословни.

Сюзън мразеше литературата. Далеч повече й харесваше да прочете някоя хубава книга.

„Музика на душата”

Четете книги! Някои от тях са написани специално за това.

–Животът в основата си е гаден. И пиенето никога не стига – философът Демостен

„Малки Богове”

–Жена съм едва от 30 минути, но вече мразя тия свине мъжете. – Ноби Нобс.

„Шовинист”

Ворбис беше от тия хора, които те е страх да попиташ за какво мислят, за да не би да се обърнат много бавно и да кажат “За теб”.

„Малки богове”

Related Posts